Наред с Освобождението на българския народ Руско-турската война от 1877 –  1878 г. постави началото на изграждането на правовата система у нас.

В първите години след Освобождението съдебната система обединява всички органи, участващи в правосъдната дейност – съд, прокуратура и адвокатура.

        Делата се разглеждат от председател и двама членове на съда.  В последните  не участвува прокурор, а председателят на съда прави предложение за следствие, извършвано от член на съда.

Във “Временните правила за устройство на съдебната власт” от 1878 г. не се предвижда касационна инстанция.

Това устройство съществува до приемането на Търновската конституция на България - първият основен закон за периода от 16.04.1879 г. до 06.12.1947 г. Нейните създатели са вложили най-напредничавите идеи на своето време, заимствани от конституциите на европейските държави с традиции в демократичното управление. По този начин първите ни законодатели успяват да положат устоите на модерна конституционна държава у нас, като слагат началото на изграждането на съдебната система.

Търновската конституция формално установява принципа на разделение на властите между съответните титуляри. Съдебната власт принадлежала, според чл. 13 от Конституцията, “... на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби”. Тя не съдържа по-подробни разпоредби за съдебната власт. Въпросите за устройството и функциите й са уредени от специални закони за съдоустройството.

Първият “Закон за устройството на съдилищата в България” е приет на 25.05.1880 г. С влизането му в сила се отменя първия раздел на Временните правила за устройство на съдебната власт в България от 1878 г. Съдебната система у нас се основава на Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г.

С изграждането на Върховен съд през 1879 г., преименуван във Върховен касационен съд (ВКС) със Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1880 г., практически завършва един естествен процес в изграждането на съдебната система в страната.

След Освобождението от османско владичество младата българска държава в желанието си да наложи демократично и републиканско управление и да подчертае разделението на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна, задължава съдиите да носят черни тоги, а прокурорите пурпурно-червени.

Тази традиция е преустановена на 9.09.1944 г., възродена отново със Закона за съдебната власт от 1994 г.

С Конституцията от 1971 г. Народното събрание (НС) съединява законодателната и изпълнителната дейност на НС и осъществява върховен контрол с конституционно утвърдената ръководна роля на управляващата партия.

Най-новият етап в изграждането на правосъдната система в България започва от 12.07.1991 г. с приемане от Великото народно събрание на новата Конституция на Република България. Тя е първата, която прокламира, че “България е Република с парламентарно управление.” В глава ІV-та Конституцията третира въпросите на съдебната власт.

Съдебната власт в Република България съгласно Конституцията е система от органи: съд, прокуратура, следствие. /чл.117, ал.2 от Конституцията, чл.129, чл.132, ал.1, чл.133/.

Конституцията изрично урежда независимостта на съдебната власт.

Въведени са конституционни гаранции за независимост на магистратите, за свободно изграждане на вътрешно убеждение и подчинението им само на закона.

 

РАЙОНЕН СЪД   ПОПОВО

история

ЗА НАС 

ИСТОРИЯ

СТРУКТУРА

КОНТАКТИ

СЪДЕБЕН РАЙОН

СЛУЖБИ

СЪДЕБНИ ЗАЛИ

 

ДОКЛАДИ, ДЕКЛАРАЦИИ

СВЪРШЕНИ ДЕЛА

ЗАСЕДАНИЯ

ОБРАЗЦИ

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

съобщения

 ПРАВИЛА

ВРЪЗКИ

ЗА ВРЪЗКА С НАС